|
Вестник за човешките права - Брой 31
Онлайн версията е тук.
PDF версията е тук.
Въпрос на съвест
Много хора ни пишат и питат защо дейността ни се фокусира върху Китай, защо не работим, за да спрем САЩ от извършване на толкова много потиснически действия спрямо жертвите си.
Простият и директен отговор е: защото сме решени да браним най-фундаменталното право на човешкото същество – правото на съвест, и да спрем най-лошото от всички престъпления, престъпленията срещу съвестта.
В декларацията за независимост на САЩ Томас Джефърсън заявява, че всички хора са надарени с „определени неотменни права, сред които правото на живот, свобода и стремеж към щастие.” Тези неотменни права, за жалост, често са отнемани от човешките същества.
Има нещо, което никоя външна сила не може да отнеме на човешкото същество. Това е неговата съвест. Никой не може да принуди някого да промени съзнанието си; нужно е съгласието му. Това е единственото нещо, което човешкото същество истински притежава и контролира. Следователно съвестта определя човечеството, и правото на съвест е най-фундаменталното право на човешките същества.
|  |
| "Безмилостни" от Уан Джипин. Художествено описание на полицаи, които бият безмилостно практикуваща Фалун Гонг. |
Тъй като нямат директен достъп до човешката съвест, опитите за оказване на принуда върху нея трябва да бъдат прилагани чрез други нарушения. Това е скритата причина защо нарушенията на свободата на убежденията чест са комбинирани с нарушения на други основни права, наблюдение, което г-жа Асма Яхангир, специалният репортер на ООН по въпросите за свободата на убеждение и религиозна принадлежност, отбелязва в един от своите доклади.
Когато човешките същества губят съвестта си, няма да имат основа и човешкото съзнание може да стигне до всякакви крайности. Мнозина са възмутени от отровните храни и играчки, внесени от Китай, а някои анализатори приписват това на „липсата на върховенство на закона” в Китай. Където няма съвест, човешкият интелект ще бъде използван с цел избягване на закона и за лична изгода.
Моралният упадък в Китай е резултат на над 50 години на престъпления срещу съвестта, извършвани от китайския комунистически режим. През последните години китайският режим изнася престъпленията срещу съвестта в други части на света, въвличайки хората в Дарфур, Бурма, Зимбабве, Северна Корея и други региони, в човешки страдания, и примамва западни корпорации като Майкрософт, Яху и Сиско да му сътрудничат в нарушения на човешките права
Тъй като подтикването на хората да действат срещу съвестта си е в основата на управлението на китайския режим, той разглежда съвестта като най-голямата заплаха за властта си и прилага най-свирепото насилие срещу онези, които настояват на съвестта си. Преследването на Фалун Гонг от китайския комунистически режим е последната злостна атака срещу съвестта.
Изправяйки се пред ККП, практикуващите Фалун Гонг не само отстояват своето право на съвест, но също и това на цялото човечеството.
Как можем да не отстояваме тази позиция? Как можем да не се отдадем на спиране на престъпленията срещу съвестта, извършвани от китайския комунистически режим?
За да илюстрираме историята и същността на тази епична борба между мира и насилието, между истината и лъжите и между съвестта и злото, ви представяме брошурата Фалун Гонг, последната опора на човечеството, публикувана в няколко части.
"Ако правилното и погрешното могат да бъдат компрометирани, защо имаме правилно и погрешно?... Съвестта, следователно, защитава човешката природа, и правото на съвест е най-фундаменталното човешко право.
Ето защо никое престъпление не може да бъде по-лошо от това срещу съвестта."
-- Фондация „Съвест”
|
|
Фалун Гонг, последната опора на човечеството
Част I: Историята се разкрива
20 юли 1999 г., в ранните часове, зад завесата на тъмната нощ, китайски въоръжени полицаи, водени от тогавашния управник Цзян Цзъмин, започват национална кампания на арести на практикуващи Фалун Гонг, бързо прерастваща в насилствено потисничество над 100 милиона невинни граждани.
 |
Група полицаи нападат практикуващи Фалун Гонг на площад Тянанмън. |
Никой по онова време – нито потиснатите, нито потисникът – са вярвали, че преследването може да трае дълго. От гледна точка на практикуващите Фалун Гонг преследването трябва да е резултат на недоразумение. Малко над три месеца по-късно, на 25 април, премиерът Джу Ронджъ, се среща с представители на практикуващите Фалун Гонг и ги уверява, че имат право да практикуват Фалун Гонг. На 14 юни правителствен говорител обявява, че правителството никога не е забранявало практиката Фалун Гонг и че хората имат право да практикуват. Как едно правителство би могло да преобърне позицията си толкова бързо?
Още по-важно, практикуващите Фалун Гонг не могат и да си помислят за наличие на каквато и да е разумна причина за преследването. Фалун Гонг само учи хората да следват принципите Истина-Доброта-Търпение, за да подобрят моралните и умствените си качества, и практикуват пет комплекса медитативни упражнения, за да подобрят физическото си състояние. Властите са напълно наясно с положителното влияние на Фалун Гонг в обществото; Новина на US News от февруари 1999 г. и статия на World Report цитират служител на Националния комитет на спорта, който заявява, че Фалун Гонг спестява 100 милиарда юана за здравеопазване за 100-те милиона души, практикуващи Фалун Гонг. Една трета от 60-те милиона членове на китайската комунистическа партия (ККП) и голям брой високопоставени служители са практикуващи Фалун Гонг. Как е възможно правителство да се обърне срещу собствените поддръжници?
За ККП преследването означава бързо убийство. Самият Цзян например, твърди: „Просто не вярвам, че нашата комунистическа партия не може да победи Фалун Гонг.”
Режимът има всички причини да е уверен в себе си. За няколко месеца агенти на държавна сигурност притискат практикуващи Фалун Гонг, за които се смята, че са „лидери”, и пропагандната му машина подготвя потенциални фабрикации, за да оклевети Фалун Гонг и да настрои общественото мнение срещу него. В толкова много предишни кампании на преследване само тези две стъпки са достатъчни, за да счупят гръбнака на коя да е група-жертва.
Режимът командва най-мощната машина за репресии в света; най-многобройната армия, въоръжена полиция, полицейски сили за запазване на обществения ред и система от центрове за арестанти/трудови лагери. Тази добре смазана машина е натрупала най-солидния опит и умения в контролирането на хорските умове, в диктат на общественото поведение и в унищожаването на групите, които не се подчиняват. Освен това режимът успява да постигне победа, която никой потисник не е успял да постигне досега: примамване на мълчаливото съгласие на света към повтарящите се злоупотреби с човешките права, чрез икономически ползи. Почти изглежда, че няма спиране на това, което режимът иска да направи.
Арогантността на режима е толкова огромна, че ККП се отклонява от обичайната си практика на заклеймяване на политическите кампании на преследване като „вътрешни работи” за отклоняване на международното внимание, и вместо това смело раздухва новите си репресии зад граница и дори иска от Интерпол да задържи и екстрадира основателя на Фалун Гонг. Със същата увереност ККП се зарича „напълно да разреши проблема с Фалун Гонг” за три месеца. Някои експерти по темата за Китай и международни наблюдатели мислят, че на правителството ще е достатъчна една седмица.
Докато историята се развива, това, което изглежда като неуравновесена атака, прераства в борба на мира срещу насилието, на истината срещу лъжите, и на съвестта срещу злото.
 |
На 7 май 2004 г. в трудовия лагер Лоншан, двама полицаи оковали г-ца Гао Ронрон към радиатор и я удряли с електрошокови палки цели седем часа, в резултат на което лицето й било силно обгорено. Тази снимка е направена десет дни по-късно. Г-ца Гао изпратила снимката на уебсайтове в чужбина. Когато от комунистическия режим научили за това, обявили издирването й във всички полицейски бюлетини. Изтезавали я до смърт на 16 юни 2005 г. |
Няма съмнение относно жестокостта на потисника. През първите пет години на преследването ККП е способна да сложи теглото на цялото общество върху практикуващите Фалун Гонг. Всеки елемент на обществото, от министерствата до съседите, са настроени срещу Фалун Гонг. Практикуващите са принудени да се отказват от убежденията си, или са уволнявани от работа, изключвани от училище, лишавани от бизнес разрешителните си, прогонвани от домовете си и лишавани от пенсия.
Също няма съмнение за бруталността на режима. Онези, които отказват да се подчинят на политическия и социален натиск са арестувани, подлагани на промиване на съзнанието, изтезавани и убивани. Милиони, милиони практикуващи Фалун Гонг, от малки деца до бременни жени и възрастни, са арестувани и тормозени. Хиляди са измъчвани до смърт, докато безброй други просто са изчезнали. Най-шокиращото е, че най-малко в един таен концлагер са отнемали жизненоважни органи от хиляди практикуващи Фалун Гонг. Предвид информационната блокада, с която режимът пази скрита пълната картина, обхватът и сериозността на зверствата са трудни за оценка.
Изправени пред крайна несправедливост, пред злостни мъчения и убийства, практикуващите Фалун Гонг остават абсолютно мирни. Те остават мирни, когато са изправени пред полицейски побой; остават мирни към затворници, които са принудени от полицията да станат мъчители. Те прилагат на практика учението на Фалун Гонг за „не удряй, когато те нападат, не отговаряй, когато те обидят.” Само праведните хора владеят силата на не-насилието. Подобна морална сила не е демонстрирана от един или двама, а от всички практикуващи Фалун Гонг. Огромната им толерантност и праведност докосват много хора, включително мъчителите.
Докато се извършва преследването, комунистическият режим също започва широкомащабна кампания на дезинформация с цел демонизиране на Фалун Гонг, за подстрекаване на омраза и за оказване натиск върху практикуващите Фалун Гонг. Пропагандната машина на ККП наводнява печатната преса и ефира с най-долни лъжи и фабрикации, твърдейки, че Фалун Гонг проповядва идването на края на света и че поощрява самоубийството, че режимът е заплашил практикуващите Фалун Гонг „както майка заплашва дъщеря си”, че е спечелил „решителна победа и че успешно е трансформирал 98% от практикуващите Фалун Гонг.” През 2001 г. режимът дори инсценира самозапалване на петима души на площад Тянанмън и както Нерон прехвърля вината за опожаряването на Рим на християните, режимът обвинява Фалун Гонг за инцидента. Мощната пропаганда отравя много хора, за да мразят Фалун Гонг и да участват в преследването.
 |
Китайци научават истината за Фалун Гонг и за преследването, практикуващите раздават листовки на много обществени места. |
С огромна доброта към онези, които са под влияние на отровните лъжи, практикуващите Фалун Гонг упорстват в това, което китайският език описва като „разясняване на истината”, чрез което те информират хората за фактите относно Фалун Гонг и ги пробуждат за преследването, което е изцяло основано на лъжи. В началото малко хора слушат и дори предават практикуващи на властите. Постепенно, хората започват да слушат. Докато научават за ужасяващите изтезания и проглеждат през лъжите на ККП, те започват да се отдалечават от преследването. ККП повече не може да мобилизира обществото да помага в преследването. Все повече хора започват да подкрепят практикуващите Фалун Гонг и им помагат да разпространяват истината.
За първи път ККП е принудена да ограничи пропагандната си машина; да продължи клеветническата си кампания срещу Фалун Гонг само би предало посланието, че Фалун Гонг все още се държи в Китай и че практикуващите Фалун Гонг са все още силни. За първи път в дългата си история на диктатура ККП е принудена да направи преследването прикрито и да спре твърденията за „решителна победа”.
Режимът обаче не може да спре обръщането на прилива. Преследването на Фалун Гонг цялостно изобличава деспотичната природа на ККП. В същото време смелостта на практикуващите Фалун Гонг пробужда съвестта на хората. Много, много хора се отказват от членството си в ККП и се оттеглят от свързаните с ККП организации в знак на възвръщане на своята съвест. До декември 2007 г. почти 30 милиона души са оттеглили принадлежността си към ККП, и техният брой нараства бързо.
Това противопоставяне на насилственото преследване чрез разясняване на истината и пробуждане на съвестта на хората е невиждано. Стоманената воля, демонстрирана от практикуващите Фалун Гонг и огромните жертви, извършени от тях са това, което китайският език описва като „разтърсване на небесата и развълнуване на боговете.” Когато тази страница от историята бъде обърната, няма да има съмнение, че историците, писателите и учените за поколения напред ще се връщат многократно към епичната история, която се разиграва днес
-- Следва продължение в следващия брой на нашия вестник
Откъс от Фалун Гонг – последната опора на човечеството
|
Въпрос на морал
Някои хора мислят, че обвързването на Олимпийските игри с човешките права е погрешно. Според тях Олимпиадата не бива да се превръща в политически футбол.
Нашият отговор включва две точки.
Първо, ако член на дадена политическа партия извърши убийство, политическо решение ли е противопоставянето на извършеното от него престъпление? Разбира се, че не! Това е въпрос на морал. Не бива ли да се опитаме да спрем убиеца? Китайският правозащитен адвокат Гао Джишън заяви това ясно в последното си писмо до Американския конгрес: „Както знаете, днес в Китай, тези, които свържат Олимпийските игри с човешките права, са незабавно преследвани от комунистическия режим и от неговата шайка като ‘държавни врагове’”. Резултатът е: тайната полиция ГО отведе. Врагове ли сме на държавата, ако свързваме Олимпийските игри с човешките права? Отново, това е въпрос на морал.
Второ, през 2001 г., с цел да гарантира домакинството на Олимпийските игри, китайското правителство обеща изрично да подобри състоянието с човешките права и свободи в Китай. Молбата към Китай да спази обещанието си също не е политическо решение, а въпрос на морал.
Плакат с дете и две писма, едното написано от жертва, свидетел на жестокото преследване в Китай, а другото написано от американския конгресмен Адам Шиф.
 |
Тази снимка е направена по време на китайската нова година през 2005 г., време, през което семействата се събират заедно. Надписът гласи: „Името ми е Сун Минюан и съм на пет години. Баща ми Сун Чиан беше осъден на 12 години затвор, защото практикува Фалун Гонг. Полицията отвлече майка ми, Ма Чунли на улицата, посред бял ден на 14 декември 2004 г. само защото иска да е добър човек и следва принципа на Истина-Доброта-Търпение. Обявила е гладна стачка от 48 дена и състоянието й е критично. Аз съм самотна, безпомощна и разделена от родителите си. Мили хора, моля, помогнете ми. Мама ми липсва. Искам мама и татко да се върнат.” |
Писмото на жертвата
Писмо до президента на Международния олимпийски комитет
От практикуващ Фалун Гонг в Китай
Уважаеми г-н президент,
Наясно съм, че пиша това писмо до Вас като абсолютен непознат и английският ми не е достатъчно добър, за да се изразя елегантно…
Извинявам се за това, че не съобщавам името и адреса си. Причината е същата, поради която пиша това писмо. В Китай хората нямат правото свободно и публично да изразят мнението си.
Точно това е, което искам да Ви напомня: сега е критичен период не само за мен, обикновен китаец, но също и за Вас, както и за всеки в цивилизования свят.
Може би искате да станете най-преуспелият президент на МОК в историята, или може би просто искате да бъдете уважаван като човек; може би искате да бъдете добър баща за Вашите деца, и много други неща.
Но съм сигурен, че не искате да бъдете записан в историята като съучастник на една диктатура.
За нещастие, точно сега, стоите на ръба на скалата.
Сега, нека Ви кажа защо периодът е критичен – имате възможността да помогнете на безброй много хора, които страдат от сериозна несправедливост, или пък да подкрепите престъпници с мълчанието си и да донесете срам за Олимпийските игри.
Ще споделя с Вас няколко истински истории, на които съм станал свидетел.
Един от учителите ми беше изпратен в психиатрична болница и по-късно в затвор, защото не искаше да се откаже от практикуването на Фалун Гонг. Това не е шега.
Полицията отведе майка ми, която е над 60-годишна, на 20 юли 1999 г., Не й позволявали да спи в продължение на 24 часа и я лишиха от свобода в продължение на един месец. Същото се случва с хиляди други хора в Китай. Причината е проста: те практикуват Фалун Гонг. Китайското правителство обеща да им даде свобода, ако просто се откажат от убежденията си.
Мой колега беше държан в затвор няколко месеца по същата причина.
Съпругата ми дълго време убеждава родителите си да одобрят нашата връзка. Когато посетих дома й за първи път, родителите й бяха ужасени, защото майка ми практикува Фалун Гонг, и всичко това заради безсрамните лъжи, които правителството фабрикува в опит да оправдае преследването.
Може би ще кажете, че всичко това е минало; китайското правителство е направило огромен напредък по отношение на човешките права. Но дори сега служители идват в дома ми да ни тормозят, ако научат, че майка ми е тук. Това е, което наричат най-добрият период за човешките права в китайската история.
Това, за което Ви говорих току-що, е ‘хармоничният’ живот на един обикновен китаец. Дори не съм споменал за насилственото отнемане на органи от живи практикуващи Фалун Гонг или за безбройните жертви из цял Китай.
Каква е истинската цел на Олимпиадата? Просто красив показ с цел успех в търговията ли е или цели да ни напомни за човечността, приятелството и смелостта?
Отговорът не е труден, ако потърсите дълбоко в съвестта си.
Когато Мартин Лутер Кинг държи известната си реч: „Имам мечта”, хора от различни раси го слушат. Надявам се да споделяте известна част от смелостта и желанието за поддържане на справедливост на г-н Кинг.
Китайски гражданин
Написано на 24 август 2007 г.
Congressman Adam Schiff's Letter
На 16 ноември конгресмен Адам Шиф пише на г-н Лиу Чи, президент на Пекинския организационен комитет на Олимпийските игри (BOCOG) за човешките права в Китай. Ето някои откъси от писмото; целия текст може да бъде прочетен тук.
"...оставаме дълбоко загрижени за липсата на напредък в състоянието с човешките права в Китай. Въпреки изричните обещания, направени от служители на китайското правителство през 2001 г., то не е предприело каквито и да са сериозни стъпки за подобряване на основните права и свободи.”
"През 2001 г. представител на Пекинския комитет за кандидатура за Олимпиадата, заявява: ‘Чрез поверяване Олимпийските игри на Пекин, вие ще допринесете за развитието на състоянието с човешките права.’ Шест месеца по-късно прогресът в свободата на медиите и свободното изразяване в Интернет са минимални.”
"Притеснени сме, че китайски журналисти са принудени да приемат заповедите на Отдела за пропаганда, който налага цензура върху голям брой теми. Държавата поддържа почти цялостен контрол върху новините и използва авторитарни закони, за да наказва журналисти и редактори от либерални медии – обвинява ги в подривна дейност, издаване на държавни тайни и шпионаж. Автоцензурата е правилото на редакторите. Китайскоезичните медии зад граница са блокирани, тормозени и заглушавани, включително американски медии, предотвратявайки появата на какъвто и да медиен плурализъм.”
"В миналото Олимпийските игри можеха да помогнат за изграждане на свободата в страни, борещи се за освобождаване от авторитарни правителства. Днес отсъствието на усилия от страна на китайското правителство би могло да урони целите и идеалите на Олимпийските игри
"Г-н президент, вярваме, че Вашите убеждения ще Ви позволят бързо да направите това, което се очаква от Вас – да вземете мерки в името на свободата в Китай преди началото на Олимпийските игри през 2008 г.”
Девет конгресмени, включително Адам Шиф, подписват това писмо.
|
