Cases Reports
Highlighted Cases
Media Alert

Violations in China
Murder and Execution
Torture
Violence Leading to Disabilities
Violence against Women
Psychiatric Torture
Enslavement
Persecution of Families
Violence against Persons with Disabilies
Right to Education
Violence against Foreign Citizens

Cases
Death
Torture
Psychiatric Torture
Religious Intolerance
Freedom of Expression
Arbitrary Detention
Violence Against Children
Violence Against Families
Violence Against Women
Human Rights Defender
Right to Health
Right to Education
Independent Judges and Lawyers
Disappearance

China Reports
Labor Camps
Cases By Province

Refugees
Deprived CitizenShip
Internally Displaced ( IDP )

Publications
Falun Gong Reports
United Nations Reports
Human Rights Reports

Resources
Falun Info. Center
Justice for Falun Gong
Friends of Falun Gong
WOIPFG
United Nations
Home
брой 20  
Print  E-mail 


Лагерът на смъртта Суцзятун: съвестта е подложена на изпитание

От Шъджон Чън

Моля, запомнете това име: Суцзятун. Един ден то ще бъде известно като Аушвиц и Дахау.

Национален център за традиционна китайска медицина за лекувани на тромбози в град Шенян. Според медицинска сестра, работила там, лагерът на смъртта Суцзятун е таен комплекс, свързан с тази болница.

Отделението за изгаряне на отпадъци в югозападната част на болницата. Към тайния комплекс - лагера Суцзятун, водят две врати. Според свидетелите, остатъците от телата на практикуващите Фалун Гонг са изгаряни тук, след като органите им биват взети.

На 8 март 2006 г. китайски журналист, избягал от комунистическия режим, разкри пред практикуващи Фалун Гонг в САЩ някои шокиращи факти: в района на Суцзятун, град Шенян, провинция Ляонин в Китай, съществува таен лагер на смъртта.

Според този журналист, над 6000 практикуващи Фалун Гонг са отведени в Суцзятун. "Вярвам, че след като влязат вътре, 100 процента от тях не могат да излязат", разказва журналистът. Той също разкри, че там има горивни камери и огромен брой лекари. "Защо има горивни камери? Очевидно, не за лекуването на затворниците. Това е нещо, което просто не можете да си представите..."

"Комунистическата партия определено не би позволила на затворниците да хабят храната просто така. Тогава защо са там? ... Те са убивани, а органите им са вземани и разпределяни по болниците. Продажбата на човешки органи е изключително печеливш бизнес в Китай".

Практикуващите Фалун Гонг не са единствените жертви на подобни престъпления. Една седмица след разкритията на журналиста, бивша медицинска сестра, чийто съпруг е участвал във вземането на органи от практикуващи Фалун Гонг, също даде своите показания:

"Работих в Центъра за лечение на тромбози в Ляонин, който се намира в съседство с този лагер на смъртта. Бившият ми съпруг участваше в премахването на роговица от практикуващите Фалун Гонг. Това причини разпада на семейството ми".

"В началото на 2001 г. съпругът ми беше назначен в болницата, за да премахва тайно роговица от практикуващи Фалун Гонг. В началото той скри това от мен, но постепенно започнах да усещам, че той се намира в голяма агония, често имаше кошмари и беше в непрестанен стрес. Тъй като продължавах да го разпитвам, през 2003 г. той ми каза истината."

"Той знаеше, че са практикуващи Фалун Гонг. Бяха им казали, че елиминирането на Фалун Гонг не е престъпление, а помагане на комунистическата партия да прави "изчистване". Онези, които попадали на операционната маса, били упоявани. Старите хора и децата ставали най-чести жертви на вземане на роговицата".

"Когато бившият ми съпруг ми каза за това, повече не можеше да издържа тормоза от правенето на подобни лоши неща, и реши да напусне Китай, за да избяга от ужаса. Каза ми: не можеш да си представиш отчаянието ми, защото тези практикуващи Фалун Гонг бяха все още живи. Различно е от вземането на органи от мъртви хора - те бяха живи".

"Заради това се разведохме. Казах му: свършено е с твоята кариера; от тук нататък няма да можеш да държиш скалпела".

"Знам, че там в болницата все още има практикуващи Фалун Гонг", завърши разказа си тази медицинска сестра. "Надявам се това престъпление да бъде изобличено от международната общност колкото може по-скоро, за да бъде спасен животът на тези хора. Също се надявам, чрез своите показания, да компенсирам престъпленията, извършени от моите роднини".


Г-н Дзуо Джиганг, на 33 години, работил в компютърна фирма в Шъцзяджуан, провинция Хъбей. На 30 май 2001 г.градската полиция и служба 610 го арестували. Същия ден го били до смърт в районния полицейски участък Циаосъ. Цялото му тяло било покрито с белези. Едното му ухо било мораво, а на гърба му имало две квадратни дупки. На врата му се забелязвали следи от въже, което било затягано здраво около него.

Г-н Рен Пънуу от град Харбин, провинция Хейлонцзян. На 16 февруари 2001 г. той бил арестуван от полицията в район Хулан и след това задържан във Втори център за арестанти в Хулан. Преди разсъмване на 21 февруари го убили и всичките му вътрешни органи - от фаринкса и ларинкса до пениса, били премахнати. Властите побързали да кремират тялото му.

Около 3 часа след обяд на 14 май 2002 г. двама полицаи арестували г-ца Уан Юнцзие, защото практикува Фалун Гонг. През декември 2002 г., след като я лишавали от сън с дни, полицаите разкъсали ризата й и я удряли с електрошокови палки в продължение на 30 минути. След това я накарали да стои изправена цялата нощ. После разрязали няколко чаршафа, завързали краката й в болезнената позиция "лотос" ( кръстосани крака), сложили й белезници на ръцете зад гърба, и привързали горната част на тялото й към краката - така жената изглеждала като топка. След това я увесили на белезниците във въздуха и я държали така седем часа. Болката била неописуема. След тези изтезания Уан не можела повече да изправя гръбнака си и да седи. Гърдите й били обезформени от ударите с електрошок и накрая развила сериозни инфекции. Когато полицаите осъзнали, че жената умира, наредили на семейството й да плати 2000 юана, за да я пуснат.


Г-ца Уан Сиа била осъдена на седем години принудителен труд в лагер. Обявила гладна стачка, за да протестира срещу мъченията. В резултат на това надзирателите я хранили насилствено, оставяйки в хранопровода й тръби за период от 7 до 14 дни. Завързали я на легло, така че не можела да се движи, инжектирали й неизвестни лекарства, провесвали я и я били. През юли 2004 г., след много мъчения жената тежала само около 20 кг, от време на време идвала в съзнание, имала симптоми на психическо разстройство и загуба на паметта. Впоследствие я пуснали от лагера. Тъй като случаят й беше изобличен в международни уебсайтове, тя "изчезна" през 2005 г.


Г-н Уан Бин, бил арестуван за апелиране към правителството; задържали го в трудовия лагер Донфън Синчун. В нощта на 27 септември 2000 г. надзирателите в лагера казали на няколко затворници, че присъдите им ще бъдат намалени, ако пребият здраво Уан и че ще ги накажат, ако не го направят. Вследствие на побоя вратът на Уан бил счупен, главните му кръвни артерии били срязани, сливиците му били увредени, лимфните му възли били прекъснати, и няколко кости били с фрактури. По цялото му тяло имало синини. Той изгубил съзнание на мястото на побоя. Когато накрая го закарали в Народната болница в Дацин, било твърде късно да го спасят. В нощта на 4 октомври 2000 г. Уан починал на 47 години. Двама лекари обаче му направили операция и му взели сърцето и мозъка. Снимката показва, че тялото му е било отваряно.

В тези престъпления не са замесени само китайци. Публична тайна е, че Китай се е превърнал в световна столица за трансплантация на органи и че изнася човешки органи в близки страни като Тайланд. Десетки хиляди души от различни краища на света са били подложени на трансплантация на органи в Китай и Тайланд, като им е било гарантирано, че органите са получени законно. Как ли ще се почувстват те и техните хирурзи, когато научат за варварското вземане на органи, дори ако се окаже, че органите, вземани от практикуващи Фалун Гонг са само част от всички органи за трансплантация? Има ли начин да премахнат съмнението? Ще имат ли желание да научат? Или ще отнесат съмнението със себе си и винаги ще избягват да споменават "трансплантация в Китай"?

Друг лекар неотдавна заяви, че изваждането на органи от живи затворници е честа практика из цял Китай. Колко още лагера, подобни на Суцзятун, съществуват?

Това не се дължи на липса на информация. От 1999 г. насам практикуващите Фалун Гонг в Китай поемат огромни рискове, за да събират и изпращат всеки ден, подробна информация за широкомащабните и жестоки нарушения на човешките права, извършени от китайския комунистически режим. Практикуващите Фалун Гонг извън Китай правят всичко възможно, за да предадат тази информация на своите правителства, медии, анализатори, Организацията на Обединените Нации и обществеността, за да получат подкрепа от тях.

Доклади на ООН

Причината не е в това, че информацията не е потвърдена. През последните няколко години много специални репортери на Комисията за човешките права на ООН, в своите годишни доклади, цитират случаи на изтезания и убийства на практикуващи Фалун Гонг от китайския режим. Специалният репортер Асма Яхангир написа в доклада си през 2003 г.: "Жестокостта и бруталността на твърденията за изтезания не могат да бъдат описани с думи." На 15 октомври 2004 г. седем специални репортери изпратиха съвместно писмо в Китай, за да изразят загрижеността си за преследването на Фалун Гонг. Тези специални репортери са най-уважаваните институти за човешки права. Техните открития и мнения за репресиите на китайския режим срещу Фалун Гонг са размножени в десетки хиляди копия и са предоставени на световните правителства и медии.

Историята, за съжаление, се повтаря. Също като при холокоста, когато информацията, представена от еврейски групи, беше отхвърлена или омаловажена поради "недоказания й произход" и "предубедените й източници", информацията, предоставена от практикуващите Фалун Гонг има подобна съдба. Историята също показа, че всички големи зверства са се случвали, когато не е имало достатъчно медийно отразяване, когато сигналите за опасност са игнорирани, защото са били "непълни", "непотвърдени" или от "предубедени източници" - когато измамите на злодеите преобладават, когато тишината им позволява да извършват престъпления незабележимо и без пречки.

Историята, обаче, никога не се повтаря напълно.

Понастоящем в света няма значима военна или идеологическа конфронтация. Макар да не се концентрираха върху спасяване на жертвите от холокоста, Съюзниците поне се бореха срещу нацистите и бяха решени да спечелят войната. Сега нямаме такова оправдание. Напротив, решени сме да спечелим пазара в Китай.

Сега технологията е далеч по-напреднала в сравнение с времето на Втората световна война и дори няма нужда да ходим в Аушвиц или Бухенвалд, за да разберем какво се случва там. Ако 6 000 души са били отведени в Суцзятун и никой не е излязъл оттам, трудно ли е да се види с помощта на сателити за наблюдение подозрителния трафик на хора там, за да осъзнае човек, че това е лагер на смъртта?

Сега има множество закони на международното право за човешките права, които не съществуваха преди Нюрембергските съдебни дела; има много механизми за наблюдение и защита, използвани от ООН. Толкова ли е трудно да се изиска международно разследване на едно толкова сериозно твърдение за съществуването на лагер на смъртта? За какво са създадени тези международни закони за човешките права?

Не винаги обаче игнорираме непълна или непотвърдена информация от Китай. Когато д-р Цзян Яньон разкри смъртоносните лъжи на китайския режим за епидемията от атипичната пневмония, писмото му до медиите съдържаше само това, което беше чул от колегите си. Поколеба ли се светът дори за миг, защото информацията беше "непълна" или "непотвърдена"? Защо непълнотата и непотвърдеността на тази информация не попречи на решителните действия на международната общност? Всъщност, писмото беше изпратено само до китайските медии, но западните им колеги разбраха за него и го оповестиха. Защо светът реагира толкова различно на новините за атипичната пневмония и на тези за Суцзятун, след като и двете са за въпрос на живот и смърт? Не е ли защото Суцзятун се отнася за живота на други хора?

Ако това не е достатъчно, за да ни накара да се вгледаме в егоистичната страна на нашето човечество, чуйте следното: ако случаят със Суцзятун се повтори в други места на света - независимо дали в демократични страни или в Северна Корея, Судан или Куба, щеше да има силни реакции. Само човешката алчност за икономическите облаги пречат на Суцзятун да се превърне в световна новина.

"Злините, които се опитваме да осъдим и накажем, са толкова добре пресметнати, толкова зловещи и опустошителни, че цивилизацията не може да си позволи да ги пренебрегне, защото тя самото няма да оцелее, ако те се повторят". Съдията Джаксън е знаел наследството, което ще остави след себе си Нюрембергският процес, когато подготвял встъпителната си реч. Ако беше доживял да види злодеянията, които се случват след Нюремберг, може би щеше да е по-интроспективен и да води дела, свързани с човешката съвест така, че злините да не могат за да се случат отново.

Ако желаете да публикувате нашата статия, моля, пишете до: letter@falunhr.org



Уважаеми граждани на света,

Това е нашето първо съвместно писмо от Работната група за човешките права на Фалун Гонг и Фондацията "Съвест".

Мнозина от вас, след като прочетоха шокиращите истории за варварските изтезания и убийства на практикуващи Фалун Гонг от комунистическия режим, попитаха: "Защо не знаехме за това?" и "Какво можем да направим?" Вашите въпроси и коментари ни накараха да осъзнаем, че изобличаването на злото не е достатъчно и че трябва да приложим съвестта в действие. Ето защо решихме да сформираме Фондация "Съвест", за да дадем възможност на повече хора да говорят в полза на човешката съвест, и взехме за наш девиз: "Съвестта в действие".

Съобщението, което правим тук, е продиктувано от новините за вземането на органи от живи практикуващи Фалун Гонг в лагера на смъртта Суцзятун в Китай (вижте статията по-горе). Извиняваме се за бързо направения дизайн на уебсайта (http://www.consciencefoundation.org), в отговор на шокиращите новини, но ви призоваваме да се включите в кампанията за спиране на този геноцид, като:

  1. кажете на ваши приятели. Ако всички ние направим това, човешката медия ще е по-мощна от коя да е информационна агенция, която се интересува от присъствието си на китайския пазар;
     
  2. свържете се с правителството на своята страна, за да бъде подето международно разследване на лагера на смъртта в Суцзятун;
     
  3. свържете се с Организацията на Обединените Нации, с генералния секретар г-н Кофи Анан и с комисаря по човешките права Луис Арбър, и поискайте спешна намеса от тяхна страна:

    Hon. Kofi Annan, Генерален секретар
    Генерален Щаб на ООН
    First Avenue at 46th Street
    New York, NY 10017
    Пресцентър: (509) 510-2563 ext.: 6343
    inquiries@un.org

    Louise Arbour
    Висш комисар по човешките права на ООН

    1211 Geneva 10 Switzerland
    Говорител: +41 (22) 917-9375
    Връзки с медиите: +41 (22) 917-3309
    Международни връзки: +41 (22) 917-3965
    Факс: +41 (22) 917-0092
    jdiaz.hchr@unog.ch
     
  4. свържете се с делегациите на Международния комитет на Червения кръст във вашия район и поискайте тяхната намеса: http://www.icrc.org

На нашия уебсайт можете да откриете информация за други наши инициативи. Ще ви държим в течение за всички наши планове.

В името на съвестта,

Фондация "Съвест"

Подпишете петицията:

http://www.falun-bg.info/bg/help-falun-dafa.html


Изложба на картини и снимки:

http://falunhr.org/te/


Основна информация

Какво е Фалун Гонг?
Защо Фалун Гонг е преследван в Китай?
Текуща информация за преследването в Китай

За да се отпишете от този вестник, моля, натиснете тук

Работна група за човешките права на Фалун Гонг
9974 Scripps Ranch Blvd. #228, San Diego, California, 92131, САЩ
Телефон: 619-280-5177, Факс: 619-280-4931, Електронна поща: bulgarian@falunhr.org, flghrwg@faluninfo.net


     
    ©2003-2007 Falun Gong Human Rights Working Group, All Rights Reserved